УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЛАТИНСКИ ЕЗИК

Цели на обучението

Основна цел на обучението по латински език е да се създаде у учениците способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически и литературен античен прозаичен текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии. Откриването на смисъла на текста и стремежът към точното му предаване със средствата на родния език развиват асоциативност и задълбоченост и създават навици за системен интелектуален труд.
Изучаването на латински език дава конкретни и общи знания, свързани с проблемите на езика, литературата, културата, историята и е тясно свързано с хуманитарните дисциплини, които се изучават в гимназията. Познаването на основните етапи на римската (старогръцката литература) и нейните най-изтъкнати представители улеснява разбирането на литературния процес от Античността до наши дни. Античният език е най-достоверното средство за овладяване на научната терминология, за получаване на основни знания по история и култура и за проследяване на континюитета между отделните епохи от Античността до съвременността.
Цел на обучението по латински език е и приобщаването на българското хуманитарно образование към стандартите на европейското, като се отчитат традициите на българското образование и култура.
През целия курс на обучение по латински език задължителни елементи на урока са: лексика, синтаксис, текст (адаптиран или оригинален), реалия, като постепенно се изгражда умение за работа с речник и справочна литература. Усвояването на общия лексикален фонд включва основна лексика, културна историческа и литературна терминология и пасивен лексикален фонд, въз основа на които с помощта на принципите на словообразуването се създава способност за откриване на точното значение на думите според контекста, както и преносното им значение.

Първа учебна степен

През първата степен на обучение се изучават латинската морфология и синтаксис, които се подават с теоретична перспектива. След завършване на степента учениците трябва самостоятелно да четат по-големи откъси от прозаичен латински текст с коментар.

През първата учебна година по латински език особено внимание се обръща на основното значение на думата и на честотата на употребата й, а по-рядко срещаните думи образуват пасивен фонд. Лексическите единици се представят в словосъчетания. Учениците получават първоначални знания по словообразуване, като им се обръща внимание върху най-често срещаните префикси и суфикси. Усвояват се около 1200 думи.
Въз основа на изучената лексика и морфология се преподават синтаксис на падежа и изречението на практическо ниво. Реалията е тясно обвързана с текста. Въз основа на термините, въведени в него, учениците се запознават с живота на древния римлянин, както и с отражението на римската култура върху завоюваните територии.
Културно-историческият коментар е съсредоточен върху първоначални познания за частния, обществен и военен живот в античния Рим, за забележителните събития и личности в римската история, за религиозните празници и практки, за строителната дейност в античния Рим (римски дом, вила, бани, театър, амфитеатър, пътища и др.).

През втората учебна година се усвояват около 1000 нови лексически единици. Основната лексика се заучава в семантични гнезда и се задълбочават знанията за междулексикалните връзки. Текстовете, с които се изучава новата морфология, задълбочават знанията върху познати вече реалии.
Текстовете върху синтаксис на падежа дават познания за обществения и политически живот в Рим; те са тематично обединени в два варианта по избор:

  • по Ливий, Валерий Максим, Флор, Непот: римската история през царския период и ранната република и примери за римската добродетел; римска експанзия на Италийския полуостров и борба с Картаген за надмощие в Средиземноморието; социални и политически борби през II-I в. пр. Хр.
  • по Светоний, Евтропий, Аврелий Виктор: диктатура на Цезар, принципат на Август, управление на Юлиево-Клавдиевата династия, управление на Флавиите, Римска империя при Траян, Късна Римска империя.

През третата учебна година се заучават около 800 нови лексически единици. Учениците вече могат сами да откриват значението на думите от съответното семантично гнездо. Изяснява се първичното, основното и преносното значение на думите.
Синтаксисът на падежа се упражнява върху текстове, които продължават историческата линия на текстовете, четени в IX клас, в два варианта по избор:

  • по Ливий, Валерий Максим, Флор, Непот
  • по Светоний, Евтропий, Аврелий Виктор

Съдържанието им илюстрира обществения и политически живот в древния Рим.
Учениците подробно се запознават със строежа на сложното изречение, видовете подчинени изречения и белезите за тяхното разпознаване. Синтаксисът на сложното изречение се изучава върху подбрани пасажи от съчинението на Цезар "Записки за галската война" в два варианта по избор:

  • описание на Галия и нейните жители, походът на хелветите и началото на войната (глави от I книга), географско и етнографско описание на Британия (глави от V книга), политическа организация и религиозна практика на гали и германи (глави от VI книга), обсадата и превземането на Аварик и Алезия (VII книга).
  • описание на племената и местата, с които Цезар се запознава - нрави и обичаи на германи (I, VI книга), британи (IV, V книга) и гали (VI книга). Военни действия срещу Ариовист, първа и втора експедиция в Британия.

Подбраните пасажи предлагат информация за римската войска и военен живот, за бита, нравите, обичаите и религията на племената, с които Цезар воюва.

Втора учебна степен

През втората степен на обучение учениците развиват способност не само да превеждат, но и да интерпретират литературен текст. Запознават се с римската проза и поезия от края на републиката, поетите от времето на Август, прозата и поезията от I - II век. Отделният урок продължава да съдържа елементи от работа с лексика, морфология, синтаксис и реалии.

Първа година

С подбрани пасажи от съчинението на Цезар "Записки за галската война" се проследяват причините за войната, кризата в римското общество в навечерието на нейното избухване и хода на военните действия. На учениците се предоставя възможност да тълкуват и преценяват информацията за политическата обстановка, да се запознаят с езиковите средства, които Цезар използва, за да обясни действията и стремежите си като пълководец и политик. Познанията за строежа на сложното изречение се разширяват и задълбочават и се дават основните правила за конструирането на косвена реч.
Прочитът на избрани места от историческата монография на Салустий "Заговорът на Катилина" проследява подготовката и осуетяването на заговора. Едновременно с това се разкриват икономическата, социална и политическа криза на времето, борбата между класите и съсловията, същността на моралните, социални и философски аспекти на основните понятия от римския живот като amicitia, gratia, libertas, ambitio, potestas, gloria. При четенето на монографията се обръща внимание на схващането на автора за историческия процес и движещите сили в него, идеализирането на миналото и песимизма за настоящето и бъдещето. Отбелязват се особеностите в стила и лексиката на Салустий, стилистичните похвати и ролята на речите.
Цицерон е представен с избрани места от речи, свързани с основни моменти от неговата обществена и политическа дейност (напр. Срещу Верес "За статуите", За военната власт на Гней Помпей, четвърта Филипика). Учениците се запознават с личността на Цицерон и с дейността му като оратор и политик, разширяват познанията си за политическите и социални борби по това време: запознават се с политическата терминология и видовете ораторска реч, с особеностите и средствата на реториката като инструмент за разрешаване на политическите противоречия. При превода се изисква да се активизират способностите за изказ, да се развият уменията за интерпретация и за художествен превод. Проследява се и политическата терминология по време на Римската република.
С избраните стихотворения на Катул се разглежда мястото на поета в кръга на неотериците и темите, характерни за тяхното творчество: стремеж към лична свобода и политическа необвързаност; старателна обработка на стиха и демонстриране на "александрийска ученост" и пр. Въвеждат се правилата за прозодията и метриката, както и размерите, които Катул използва. Особено внимание се обръща на стилистичните похвати и изразните средства.

Втора година

Чрез избрани пасажи от философските съчинения на Цицерон учениците се запознават с различните школи, представянето им пред римската публика и приноса на Цицерон за създаването на философската терминология на латински език.
Оттук нататък римската литература е представена в нейното жанрово развитие, като авторите се разглеждат хронологично.
С четене на писма от Цицерон, Сенека и Плиний Млади се проследява развитието на епистоларния жанр в римската литература. "Златният век" на римската литература от времето на Август е представен с избрани откъси от поезията на Вергилий и Хораций, както и с образци от любовните елегии на Тибул, Проперций и Овидий. Познанията върху творчеството на Овидий се задълбочават с четенето на избрани места от "Метаморфози", "Фасти", "Скръбни елегии", "Писма от Понта". С откъси от поемата "Метаморфози" се проследява развитието на мита в античната и европейска литература. Поезията от I -II век е застъпена с епиграмите на Марциал.
Задълбочават се познанията върху латинската метрика и стихосложение. Произведенията се разглеждат и като литературен феномен, и като извор за особеностите на епохата.
Културно-историческият коментар дава нови сведения по темите: лична свобода и политическа обвързаност, литература и език в края на републиката, при управлението на Август, Юлиево-Клавдиевата династия и Флавиите.

Програма на профил "Латинистика"

Обучението в профил "Латинистика" обхваща две учебни години и се провежда в лицейната степен, т. е. в 11-ти и 12-ти клас. Провеждат се шест часа седмично, разделени между две специализации - по три часа латински и по три часа италиански език. По този начин учениците се подготвят да продължат своето образование както в специалност "Класическа филология", така и в специалност "Италианска филология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Материалът е разделен по теми - съответно девет в 11-ти клас и седем в 12-ти клас. При подбора им Методическото обединение по класически езици е имало предвид следните цели:

  • Практическа цел - да подобри подготовката на учениците по латински език като ги запознае с творчеството на автори, чието изучаване не е включено в курса на обучение на НГДЕК, както и да създаде у тях цялостна представа за римската античност.
  • Възпитателна цел - при работата с подбрани извори, илюстриращи всяка тема, учениците привикват да работят с оригинален латински текст и да извличат от него необходимата информация.
  • Образователната цел е в края на 12-ти клас учениците от профил "Латинистика" да са в състояние да подготвят дипломна работа под научното ръководство на преподаватели в НГДЕК и катедра "Класическа филология" на Софийския университет.

През първата година на специализацията "латински език" се разглеждат следните теми: "Географско-топографски преглед на Италия", "Античният Рим", "Театърът в Рим", "Римските бани", "Държавно устройство на Рим през царския период и републиката", "Рим по времето на принципата", "Римска религия", "Книгата в Античността", "Латински език и писменост". Темите се разработват въз основа на подбрани извори, с които учениците се запознават в оригинал.

През втората година на специализацията "латински език" учениците се запознават със следните теми: "Римска религия", "Игрите в цирка и амфитеатъра", "Римското семейство", "Философията в Рим", "Латински език и писменост - втора част", "Средновековна поезия", "Римският принос в световната култура". Работи се с текстове на Цицерон, Непот, Лукреций, Сенека, Катон Стари, Ливий, Тацит, Апулей, Светоний, Катул, Тибул, Марциал и др., както и с текста на "Carmina Burana" и с епиграфски паметници. През втората година от обучението си в профил "Латински език" учениците трябва да изготвят своята дипломна работа. В края на 12-ти клас са предвидени часове за подготовката на нейната защита. Тя се провежда пред комисия от преподаватели в Катедра "Класически езици" и НГДЕК. Отличната оценка /6.00/ се счита за оценка на приемния изпит за специалностите Класическа филология, Новогръцка филология и Славянски филологии в Софийския университет.

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО СТАРОГЪЦКИ ЕЗИК

Цели и задачи на обучението

В съответствие с учебния план на Националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ” обучението по старогръцки език обхваща четиригодишен курс (от IX до XII клас) и се изучава по четири часа седмично. Предметът старогръцки език е профилиращ предмет.
Практическата цел на обучението е учениците свободно да ползват старогръцки прозаичен текст, възприемайки го като литературен феномен, свободно ориентирайки се в неговия културно-исторически контекст и служейки си активно с него в своята бъдеща професия.
Възпитателната цел на обучението е формирането у учениците на висока специална и обща култура, с определена хуманитарна насоченост и ориентирана към проблемите на нашата национална култура. В съответствие с тази цел обучението по старогръцки език тясно се свързва с всички останали предмети в гимназията. На първо място старогръцки и латински езици се преподават синхронно, така че у учениците се формира езиковата основа на античната култура и се поставят основи за езиковедско мислене. Тази задача се постига и чрез непрекъснатото сравнение със старобългарски и западните езици. Тясната връзка с предмета история помага за по-цялостното възприемане на четения текст, показва значението на езика при интерпретирането на историческите извори и обогатява формирането на историческо мислене. Тясната връзка с предмета история на културата взаимно обогатява обучението и създава солидна основа за усвояване на сложните процеси в културното развитие.
Междупредметната връзка с природо-математическите дисциплини е главно на терминологична основа. У учениците се формира правилно отношение, ориентиране и ползване на научните термини.
През целия четиригодишен срок на обучение преподаването на старогръцки език е органично свързано с предмета български език и литература. Взаимното обогатяване и допълване на двете дисциплини води от една страна до разбиране и определяне мястото, ролята и значението на античната литература в общия литературен процес, а от друга – до осъзнаване мощта и силата на античната литературна традиция като база за развитие на европейската литература.
Образователната цел на обучението е на теоретическа основа да се овладеят старогръцката морфология и синтаксис, основните моменти в стилистиката на езика, както и най-общите положения на сравнителната и историческата граматика.

Програма на профил “Грецистика”

В съответствие с учебния план на Националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ” профил “Грецистика” се избира и изучава в лицейната степен (XI и XII клас) и се изучава шест часа седмично.
Практическата цел на профилиращата подготовка в профил “Грецистика” е да се осъществи постепенен преход между средното и висшето образование, а именно учениците да продължат своето образование в специалностите “Класическа филология” и “Новогръцка филология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ето защо в профил “Грецистика” се обособяват две специализации, изучавани по три часа седмично в двугодишен курс на обучение – Старогръцки език и Новогръцки език, всяка със своя собствена програма.
Практическата цел на специализацията Старогръцки език е да запознае учениците със старогръцкия език в неговата цялост – като историческо развитие, като литературно развитие и традиция, като културна рефлексия на един динамичен езиков и културен процес.
Възпитателната цел на специализацията Старогръцки език е да мотивира учениците самостоятелно да се занимават със старогръцки текст, да го анализират и коментират. В съответствие с тази цел работата в специализацията Старогръцки език е тясно свързана с работата в Катедра Класическа филология на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, с работа в библиотеката на Катедра Класическа филология на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, с работа в Университетска библиотека и с работа в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Образователната цел на специализацията Старогръцки език е учениците да достигнат до такова ниво в овладяването на старогръцкия език, литература, история и култура, та в края на двугодишния профилиращ курс да изготвят и успешно да защитят дипломна работа пред авторитетна комисия, състояща се от представители на Катедрата по Класическа филология и Националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ”.

Начало на страницата